haikai no renga

Една усмивка
стапя полярния лед.
Едничък поглед

събужда живот в мен,
с мисъл за любовта.

Един прекрасен миг. Запечатан в съзнанието ми със сливането и пълното отдаване в него. Не знам дали някога ще се повтори, дали ще мога да изживея същото усещане....... Вероятно не. Поне до сега всички опити бяха провал. Какво да се прави, когато за да се получи трябва да има още един човек, който явно не иска да бъде такъв или за него това е било едно голямо НИЩО. Така както от всичките думи казани от него не остана нищо и те увиснаха във въздуха, изпариха се като пролетна омара под напора на вятъра, унищожавайки всичко около него. Защото когато загубиш доверието, унищожиш уважението, остава една бездънна яма, която голата любов, не може да запълни сама. За съжаление премълчаването на истината и търсенето на вината в другия не помагат, а само те правят по нещастен и самотен. С фалшива външност на щастлив и доволен от живота, но всъщност жив мъртвец.