Вързан роб - болка,
сълзи и смях в едно.
Тръпне, чака Теб.
30 декември 2008
29 декември 2008
haikai no renga
Една усмивка
стапя полярния лед.
Едничък поглед
събужда живот в мен,
с мисъл за любовта.
стапя полярния лед.
Едничък поглед
събужда живот в мен,
с мисъл за любовта.
Един прекрасен миг. Запечатан в съзнанието ми със сливането и пълното отдаване в него. Не знам дали някога ще се повтори, дали ще мога да изживея същото усещане....... Вероятно не. Поне до сега всички опити бяха провал. Какво да се прави, когато за да се получи трябва да има още един човек, който явно не иска да бъде такъв или за него това е било едно голямо НИЩО. Така както от всичките думи казани от него не остана нищо и те увиснаха във въздуха, изпариха се като пролетна омара под напора на вятъра, унищожавайки всичко около него. Защото когато загубиш доверието, унищожиш уважението, остава една бездънна яма, която голата любов, не може да запълни сама. За съжаление премълчаването на истината и търсенето на вината в другия не помагат, а само те правят по нещастен и самотен. С фалшива външност на щастлив и доволен от живота, но всъщност жив мъртвец. 
28 декември 2008
27 декември 2008
25 декември 2008
24 декември 2008
haiku
Трапеза щедра,
коледни вълшебства,
сам съм в нощта.
Джигъл, джингъл бел,
коледно звънче звъни.
Празнота ехти.
коледни вълшебства,
сам съм в нощта.
Джигъл, джингъл бел,
коледно звънче звъни.
Празнота ехти.
23 декември 2008
21 декември 2008
18 декември 2008
17 декември 2008
13 декември 2008
11 декември 2008
10 декември 2008
haiku
А това е посветено на една Дама, която ми помогна много. Благодаря ти !
Разбираш всички.
Оправдаваш всекиго.
Заслужават ли ?
Разбираш всички.
Оправдаваш всекиго.
Заслужават ли ?
09 декември 2008
08 декември 2008
Размисли сутрин, преди кафето
Поредната нощ с просъница и кошмари е минала, но със сигурност няма да е последната и оставила своите следи навсякъде ........
Защо ли да пиша това ? Вярно е, че блога е за това, да можеш да изкажеш това което искаш или пък това което не можеш да кажеш на всеки. Е има и по-тежки случай, когато казваш на някой това което е в сърцето ти и получаваш .......... в добрия случай нищо.
За пореден път се замислям защо се получава така - даваш всичко от себе си, а получаваш унижения и обиди. Дали живота е така устроен или ти си остарял, за времето? Дали всички вече са консуматори - дават си вид, че ти дават нещо, а всъщност те използват максимално, докато имат полза от теб. И по-лошото, когато решат, че вече нямат нужда от теб, сдъвкали са те, изяли са, изсмукали са всичкото което са могли, не те пускат, а продължават да си играят с теб. Така както котката си играе с мишката - пуска я, създава и илюзията, че е свободна и в следващия момент си забива ноктите в нея. Така си играят с теб - и после защо си или не си направил нещо.
Явно все пак съм имал късмет. Играта продължила близо три месеца, в харт варианта, може би малко неочаквано за ловеца приключи. Не знам дали го е осъзнала, но премина една психологическа бариера, след която вече никога няма да може да има ефекта и въздействието, което имаше върху мен. Какво да се прави, всеки допуска грешки, ако ги нямаше никога нямаше да има победител в нищо. Не съм се стремил да бъда победител, напротив, съзнателно държах да съм победения, но всяко нещо има определени граници. По принцип съм изключително търпелив човек, понасям много, но всичко до един момент в който пада завесата и вече връщане назад няма. А тя го знае, казвал съм и го, с примери от живота ми, съм го допълвал.
Но каквото човек сам си направи, друг и да иска не може, както казват старите хора. А тя успя да свали завесата почти до пода. Малко остава и ще почакам търпеливо да видя дали ще пожелае да я вдигне отново или ще я остави да слезе докрай. Търпелив съм ........вече и със нея. Чувствата са страхотно нещо, но когато са споделени, а когато се използват за въздействие и манипулиране става страшно. Играта с живота, не е играта в живота. Когато се събудиш след такава игра не ти остава нищо друго освен да установиш със съжаление, че си изпуснал питомното, а дивото го няма вече, така, че няма какво да гониш.
Какво от това, че сърцето все още кърви, нали това му е работата, да пренася кръвта и да те държи жив .........труп. Все някога ще се затвори и тази язва, но както в живия организъм, и след това винаги ще остане слабото място.
Стига толкова съм се връщал назад - в крайна сметка това вече е една затворена страница и надали тя ще пожелае да я отвори отново, а дори и да я отвори, вече никога няма да може да вдигне завесата докрай.
Защо ли да пиша това ? Вярно е, че блога е за това, да можеш да изкажеш това което искаш или пък това което не можеш да кажеш на всеки. Е има и по-тежки случай, когато казваш на някой това което е в сърцето ти и получаваш .......... в добрия случай нищо.
За пореден път се замислям защо се получава така - даваш всичко от себе си, а получаваш унижения и обиди. Дали живота е така устроен или ти си остарял, за времето? Дали всички вече са консуматори - дават си вид, че ти дават нещо, а всъщност те използват максимално, докато имат полза от теб. И по-лошото, когато решат, че вече нямат нужда от теб, сдъвкали са те, изяли са, изсмукали са всичкото което са могли, не те пускат, а продължават да си играят с теб. Така както котката си играе с мишката - пуска я, създава и илюзията, че е свободна и в следващия момент си забива ноктите в нея. Така си играят с теб - и после защо си или не си направил нещо.
Явно все пак съм имал късмет. Играта продължила близо три месеца, в харт варианта, може би малко неочаквано за ловеца приключи. Не знам дали го е осъзнала, но премина една психологическа бариера, след която вече никога няма да може да има ефекта и въздействието, което имаше върху мен. Какво да се прави, всеки допуска грешки, ако ги нямаше никога нямаше да има победител в нищо. Не съм се стремил да бъда победител, напротив, съзнателно държах да съм победения, но всяко нещо има определени граници. По принцип съм изключително търпелив човек, понасям много, но всичко до един момент в който пада завесата и вече връщане назад няма. А тя го знае, казвал съм и го, с примери от живота ми, съм го допълвал.
Но каквото човек сам си направи, друг и да иска не може, както казват старите хора. А тя успя да свали завесата почти до пода. Малко остава и ще почакам търпеливо да видя дали ще пожелае да я вдигне отново или ще я остави да слезе докрай. Търпелив съм ........вече и със нея. Чувствата са страхотно нещо, но когато са споделени, а когато се използват за въздействие и манипулиране става страшно. Играта с живота, не е играта в живота. Когато се събудиш след такава игра не ти остава нищо друго освен да установиш със съжаление, че си изпуснал питомното, а дивото го няма вече, така, че няма какво да гониш.
Какво от това, че сърцето все още кърви, нали това му е работата, да пренася кръвта и да те държи жив .........труп. Все някога ще се затвори и тази язва, но както в живия организъм, и след това винаги ще остане слабото място.
Стига толкова съм се връщал назад - в крайна сметка това вече е една затворена страница и надали тя ще пожелае да я отвори отново, а дори и да я отвори, вече никога няма да може да вдигне завесата докрай.
07 декември 2008
haiku
Не, не ме питай.
Умирам и възкръсвам
в краката твой !
Бижу с токче
остана не забито
бягащо от мен.
Сърцето ридае,
очите, те не виждат,
търсят лика твой.
Живот без любов .......
по страшно е от смъртта.
Живея ... мъртъв.
Унижен пълзи,
охлюва моли прошка
в твоите крака.
Премина отвъд,
бариерата падна.
Сърдиш се. На кой ?
Тези плахи опити за хайко са предназначени или по-точно бяха предназначени за Веси / lovelace / .
Но явно те не вълнуват дамата за който са предназначени.
В крайна сметка това не е важно, този който има сърце, ще разбере за какво иде реч.
Публикувал съм ги в реда на създаването им и не трябва да се възприемат като едно цяло.
Всяко едно е само за себе си, макар, че имат връзка помежду си.
Умирам и възкръсвам
в краката твой !
Бижу с токче
остана не забито
бягащо от мен.
Сърцето ридае,
очите, те не виждат,
търсят лика твой.
Живот без любов .......
по страшно е от смъртта.
Живея ... мъртъв.
Унижен пълзи,
охлюва моли прошка
в твоите крака.
Премина отвъд,
бариерата падна.
Сърдиш се. На кой ?
Тези плахи опити за хайко са предназначени или по-точно бяха предназначени за Веси / lovelace / .
Но явно те не вълнуват дамата за който са предназначени.
В крайна сметка това не е важно, този който има сърце, ще разбере за какво иде реч.
Публикувал съм ги в реда на създаването им и не трябва да се възприемат като едно цяло.
Всяко едно е само за себе си, макар, че имат връзка помежду си.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
