размисли породени от едно писмо

Получих едно писмо от приятел, което ме накара да се замисля върху него и да разбера колко много наглед дребни неща пропускаме в забързаното ни ежедневие. За това реших да ви го покажа без редакция.


Никога не бива да забравяме, че:
- три неща не се връщат обратно - ВРЕМЕ, ДУМА, ВЪЗМОЖНОСТ.
- три неща не трябва да губим - СПОКОЙСТВИЕ, НАДЕЖДА, ЧЕСТ.
- три неща са най-ценни - ЛЮБОВ, УБЕЖДЕНИЯ, ДРУЖБА.



- три неща никога не са сигурни - ВЛАСТ, КЪСМЕТ, СЪСТОЯНИЕ.
- три неща определят човека - ТРУД, ЧЕСТНОСТ, ПОСТИЖЕНИЯ.
- три неща разрушават човека - ВИНО, ГОРДОСТ, ЗЛОБА.

Понякога обаче, докато разберем всичко това, минава целият ни живот.

Равносметка

Измина една година от както пуснах този блог в действие. През това време станаха много събития, които ми се искаше да опиша, много които нямах желание да правя публично достояние и много които описах или изразих с хайку стихове. За това време имаше последователи които се записаха и после отписаха, имаше хора които се опитваха да злословят и плюят по блога, основно на лична основа, имаше хора които искрено се радваха и ме поздравяваха за това което виждаха в него. Хубавото е, че независимо от всичко, което се случи през тази година, независимо от причините да създам този блог и последствията от това, успях да намеря това което се нарича спокойствие, да намеря вътрешното си аз, да разбера кой ме обича истински, кои са приятелите ми, искрените, да стъпя здраво на здрави основи, да намеря нови приятели и да отсея плявата от зърното.

Сухата статистика на блога за времето от 18 януари 2009 г, от когато се води показва, че е бил посетен повече oт 1600 пъти, от 25 страни и от 28 града в България. Това неминуемо ме радва, защото не съм си поставял за цел да гоня рекорди, но не мога да не съм доволен, че повече от половината посетители от дадено място редовно влизат пак на моята лична страничка.

Искам да благодаря на всички които са посетили блога ми и са си дали своята оценка, било чрез коментарите или лично, независимо от това дали тя е била искрена или не, доброжелателна или не, злобна или не. И да кажа отново, че няма проблем да се остави коментар, ако не е анонимен или лична злобна нападка от "точни и почтенни хора".

Пожелавам на всички да имат моят късмет да открият своето аз и да са щастливи и доволни. А аз и другата авторка в блога ми ще се постараем да пишем по-честичко за да има нови неща за тези които се интересуват.

За всички които четат този блог, било то приятели, случайно попаднали на него или мои недоброжелатели, искам да кажа, че коментарите в него държа да не са анонимни.

Мога да допусна коментари от всеки, който е имал смелостта да заяви кой е и стои зад мнението си. Но да се пише само с цел да се обижда и да се крие зад анонимността на нета, това е присъщо само на хора без никакви морални ценности. Такива "смели и достойни за уважение" хора няма да доживеят да видят драсканците си в блога ми. Ако искат да си направят блог и да плюят там наред.

Съжалявам, че трябваше да пускам такъв коментар, но държа да се знае, дори и от такива, защо не си виждат коментарите.

За бъдещето на децата ни

Попаднах на една петиция, която е наистина важна за всички нас. След като години наред, съвсем съзнателно различните управляващи се опитваха и то доста успешно да разрушат образованието ни, накрая посегнаха и на библиотеките в училищата.

Нека всеки един от нас се опита поне с гласа си да помогне да ги запазим. Гласувайте на този линк

http://bgpetition.com/zashtitete_badeshteto_na_decata_si/index.html

За уважението

Скоро чух отново един израз, който сигурно щях да пропусна покрай ушите си, ако не беше много актуален за мен. По повод една семейна двойка, беше казано "Те може и да не се обичат вече, но се уважават много и затова ще са винаги заедно".

Замислих се и за пореден път установих, колко много истина има в него. В крайна сметка всички сме свидетели на това колко много са хората на преклонна възраст или с дълъг семеен стаж, за които казваме, че все още се обичат като младоженци. Но ако се вгледаме малко по-внимателно в тях и взаимоотношенията им, ще забележим, че всъщност, не любовта е тази която ги прави щастливи, доволни от живота, а уважението, което е между тях.Нормално е любовта да "прегори" след известно време. Дали това ще шест месеца или шест години, няма значение тя си отива и какво остава тогава ?

Има два основни варианта
- единият е да не е останало нищо между тях и тогава двойката се разделя или в по-лошия случай остава да живее заедно, поради редица причини, имитирайки нормално съжителстване.
- втория е когато между тях остане уважението. Прекрасен вариант, защото тогава дори и разделени по някаква причина и двамата остават приятели, които винаги могат да разчитат един на друг. Или ако са заедно, всички им завиждат за щастието им, което е видно за тях.

Защо пиша всичко това ? Защото когато загубиш уважение към някой, това те кара да се чувстваш ограбен, унизен и боли. Боли ако все още имаш чувства към човека или боли защото си давал всичко от себе си, но са те предали.

А колко малко е нужно за да не се стига до това. Не е нужно да правиш кой знае какви усилия - достатъчно е да си откровен с него, да не се опитваш да го подценяваш, предлагайки евтини "трикове". Много просто и ефикасно средство за постигане на уважение е да си искрен, да не сменяш мнението и решението си непрекъснато, в зависимост от обстоятелствата, да имаш смелостта да застанеш очи в очи и съвсем чистосърдечно да обсъдиш проблемите, когато възникнат между вас, да не допускаш да има неясноти в отношенията ви, да не се обиждате или опитвате да насаждате вина в другия.

Уважението между двама души е нещо прекрасно, защото каквото и да им поднесе живота, каквито и обстоятелства да възникнат между тях, те винаги ще останат истински приятели. А такива не се намират лесно, трудно се създават. Най-лошото нещо което може да се случи е да се доведат нещата до там, че да се загуби уважението към някой, независимо от това защо се е случило. Понякога в желанието си да направим нещо добро за някой или в желанието си да запазим себе си, не намираме сили да говорим открито за проблемите, свиваме се в черупката си и решаваме, че така както се държим е най-добре за двамата. Да но както казват хората - пътя за ада е покрит с добри намерения. И най-благородните мотиви, ако постигнат само загуба на доверието, водят само до едно - дълга и болезнена агония за двамата.

Уважението се постига сравнително лесно, трудно се задържа и почти е невъзможно да бъде възстановено. За това е добре да не стигаме до този изключително неприятен момент в който сме установили, че него вече го няма. Не го пожелавам на никой.

Размисли сутрин, преди кафето

Поредната нощ с просъница и кошмари е минала, но със сигурност няма да е последната и оставила своите следи навсякъде ........

Защо ли да пиша това ? Вярно е, че блога е за това, да можеш да изкажеш това което искаш или пък това което не можеш да кажеш на всеки. Е има и по-тежки случай, когато казваш на някой това което е в сърцето ти и получаваш .......... в добрия случай нищо.

За пореден път се замислям защо се получава така - даваш всичко от себе си, а получаваш унижения и обиди. Дали живота е така устроен или ти си остарял, за времето? Дали всички вече са консуматори - дават си вид, че ти дават нещо, а всъщност те използват максимално, докато имат полза от теб. И по-лошото, когато решат, че вече нямат нужда от теб, сдъвкали са те, изяли са, изсмукали са всичкото което са могли, не те пускат, а продължават да си играят с теб. Така както котката си играе с мишката - пуска я, създава и илюзията, че е свободна и в следващия момент си забива ноктите в нея. Така си играят с теб - и после защо си или не си направил нещо.

Явно все пак съм имал късмет. Играта продължила близо три месеца, в харт варианта, може би малко неочаквано за ловеца приключи. Не знам дали го е осъзнала, но премина една психологическа бариера, след която вече никога няма да може да има ефекта и въздействието, което имаше върху мен. Какво да се прави, всеки допуска грешки, ако ги нямаше никога нямаше да има победител в нищо. Не съм се стремил да бъда победител, напротив, съзнателно държах да съм победения, но всяко нещо има определени граници. По принцип съм изключително търпелив човек, понасям много, но всичко до един момент в който пада завесата и вече връщане назад няма. А тя го знае, казвал съм и го, с примери от живота ми, съм го допълвал.

Но каквото човек сам си направи, друг и да иска не може, както казват старите хора. А тя успя да свали завесата почти до пода. Малко остава и ще почакам търпеливо да видя дали ще пожелае да я вдигне отново или ще я остави да слезе докрай. Търпелив съм ........вече и със нея. Чувствата са страхотно нещо, но когато са споделени, а когато се използват за въздействие и манипулиране става страшно. Играта с живота, не е играта в живота. Когато се събудиш след такава игра не ти остава нищо друго освен да установиш със съжаление, че си изпуснал питомното, а дивото го няма вече, така, че няма какво да гониш.

Какво от това, че сърцето все още кърви, нали това му е работата, да пренася кръвта и да те държи жив .........труп. Все някога ще се затвори и тази язва, но както в живия организъм, и след това винаги ще остане слабото място.

Стига толкова съм се връщал назад - в крайна сметка това вече е една затворена страница и надали тя ще пожелае да я отвори отново, а дори и да я отвори, вече никога няма да може да вдигне завесата докрай.

haiku

Не, не ме питай.
Умирам и възкръсвам
в краката твой !

Бижу с токче
остана не забито
бягащо от мен.

Сърцето ридае,
очите, те не виждат,
търсят лика твой.

Живот без любов .......
по страшно е от смъртта.
Живея ... мъртъв.

Унижен пълзи,
охлюва моли прошка
в твоите крака.

Премина отвъд,
бариерата падна.
Сърдиш се. На кой ?



Тези плахи опити за хайко са предназначени или по-точно бяха предназначени за Веси / lovelace / .
Но явно те не вълнуват дамата за който са предназначени.

В крайна сметка това не е важно, този който има сърце, ще разбере за какво иде реч.

Публикувал съм ги в реда на създаването им и не трябва да се възприемат като едно цяло.
Всяко едно е само за себе си, макар, че имат връзка помежду си.