08 януари 2009

За уважението

Скоро чух отново един израз, който сигурно щях да пропусна покрай ушите си, ако не беше много актуален за мен. По повод една семейна двойка, беше казано "Те може и да не се обичат вече, но се уважават много и затова ще са винаги заедно".

Замислих се и за пореден път установих, колко много истина има в него. В крайна сметка всички сме свидетели на това колко много са хората на преклонна възраст или с дълъг семеен стаж, за които казваме, че все още се обичат като младоженци. Но ако се вгледаме малко по-внимателно в тях и взаимоотношенията им, ще забележим, че всъщност, не любовта е тази която ги прави щастливи, доволни от живота, а уважението, което е между тях.Нормално е любовта да "прегори" след известно време. Дали това ще шест месеца или шест години, няма значение тя си отива и какво остава тогава ?

Има два основни варианта
- единият е да не е останало нищо между тях и тогава двойката се разделя или в по-лошия случай остава да живее заедно, поради редица причини, имитирайки нормално съжителстване.
- втория е когато между тях остане уважението. Прекрасен вариант, защото тогава дори и разделени по някаква причина и двамата остават приятели, които винаги могат да разчитат един на друг. Или ако са заедно, всички им завиждат за щастието им, което е видно за тях.

Защо пиша всичко това ? Защото когато загубиш уважение към някой, това те кара да се чувстваш ограбен, унизен и боли. Боли ако все още имаш чувства към човека или боли защото си давал всичко от себе си, но са те предали.

А колко малко е нужно за да не се стига до това. Не е нужно да правиш кой знае какви усилия - достатъчно е да си откровен с него, да не се опитваш да го подценяваш, предлагайки евтини "трикове". Много просто и ефикасно средство за постигане на уважение е да си искрен, да не сменяш мнението и решението си непрекъснато, в зависимост от обстоятелствата, да имаш смелостта да застанеш очи в очи и съвсем чистосърдечно да обсъдиш проблемите, когато възникнат между вас, да не допускаш да има неясноти в отношенията ви, да не се обиждате или опитвате да насаждате вина в другия.

Уважението между двама души е нещо прекрасно, защото каквото и да им поднесе живота, каквито и обстоятелства да възникнат между тях, те винаги ще останат истински приятели. А такива не се намират лесно, трудно се създават. Най-лошото нещо което може да се случи е да се доведат нещата до там, че да се загуби уважението към някой, независимо от това защо се е случило. Понякога в желанието си да направим нещо добро за някой или в желанието си да запазим себе си, не намираме сили да говорим открито за проблемите, свиваме се в черупката си и решаваме, че така както се държим е най-добре за двамата. Да но както казват хората - пътя за ада е покрит с добри намерения. И най-благородните мотиви, ако постигнат само загуба на доверието, водят само до едно - дълга и болезнена агония за двамата.

Уважението се постига сравнително лесно, трудно се задържа и почти е невъзможно да бъде възстановено. За това е добре да не стигаме до този изключително неприятен момент в който сме установили, че него вече го няма. Не го пожелавам на никой.