За уважението

Скоро чух отново един израз, който сигурно щях да пропусна покрай ушите си, ако не беше много актуален за мен. По повод една семейна двойка, беше казано "Те може и да не се обичат вече, но се уважават много и затова ще са винаги заедно".

Замислих се и за пореден път установих, колко много истина има в него. В крайна сметка всички сме свидетели на това колко много са хората на преклонна възраст или с дълъг семеен стаж, за които казваме, че все още се обичат като младоженци. Но ако се вгледаме малко по-внимателно в тях и взаимоотношенията им, ще забележим, че всъщност, не любовта е тази която ги прави щастливи, доволни от живота, а уважението, което е между тях.Нормално е любовта да "прегори" след известно време. Дали това ще шест месеца или шест години, няма значение тя си отива и какво остава тогава ?

Има два основни варианта
- единият е да не е останало нищо между тях и тогава двойката се разделя или в по-лошия случай остава да живее заедно, поради редица причини, имитирайки нормално съжителстване.
- втория е когато между тях остане уважението. Прекрасен вариант, защото тогава дори и разделени по някаква причина и двамата остават приятели, които винаги могат да разчитат един на друг. Или ако са заедно, всички им завиждат за щастието им, което е видно за тях.

Защо пиша всичко това ? Защото когато загубиш уважение към някой, това те кара да се чувстваш ограбен, унизен и боли. Боли ако все още имаш чувства към човека или боли защото си давал всичко от себе си, но са те предали.

А колко малко е нужно за да не се стига до това. Не е нужно да правиш кой знае какви усилия - достатъчно е да си откровен с него, да не се опитваш да го подценяваш, предлагайки евтини "трикове". Много просто и ефикасно средство за постигане на уважение е да си искрен, да не сменяш мнението и решението си непрекъснато, в зависимост от обстоятелствата, да имаш смелостта да застанеш очи в очи и съвсем чистосърдечно да обсъдиш проблемите, когато възникнат между вас, да не допускаш да има неясноти в отношенията ви, да не се обиждате или опитвате да насаждате вина в другия.

Уважението между двама души е нещо прекрасно, защото каквото и да им поднесе живота, каквито и обстоятелства да възникнат между тях, те винаги ще останат истински приятели. А такива не се намират лесно, трудно се създават. Най-лошото нещо което може да се случи е да се доведат нещата до там, че да се загуби уважението към някой, независимо от това защо се е случило. Понякога в желанието си да направим нещо добро за някой или в желанието си да запазим себе си, не намираме сили да говорим открито за проблемите, свиваме се в черупката си и решаваме, че така както се държим е най-добре за двамата. Да но както казват хората - пътя за ада е покрит с добри намерения. И най-благородните мотиви, ако постигнат само загуба на доверието, водят само до едно - дълга и болезнена агония за двамата.

Уважението се постига сравнително лесно, трудно се задържа и почти е невъзможно да бъде възстановено. За това е добре да не стигаме до този изключително неприятен момент в който сме установили, че него вече го няма. Не го пожелавам на никой.