Камъче малко,
срути кула въздушна.
Дилема има -
Камъка да вдигна ли ?
Кула нова трябва ли ?
04 февруари 2009
23 януари 2009
haikai no renga
Надежда плаха,
покрадва се в мрака.
Светулка малка,
пали огънят голям,
в сърцето тлеещо.
покрадва се в мрака.
Светулка малка,
пали огънят голям,
в сърцето тлеещо.
19 януари 2009
В един от блоговете които следя с интерес ме впечатли много една статия за BDSM отношенията и щастието. И въпреки, че ми бе изтрит коментара към нея, предлагам да я прочетете направо от оригинала http://rarebirdvls.blogspot.com/2009/01/bdsm_27.html
Като интересен противовес или може би допълване от авторката е и следващата статия, която интересно защо я е поставила с етикет литература, а не както предната - психология. Още повече, че звучи като лична история или послание.
П.П. И вече я няма в обновения блог.
Надявам се, че няма да се сърди никой, че давам линкове, а не копи-пействам материалите в блога, но мисля, че така е по-добре за всички. В блога от където съм взел тези линкове има още интересни материали, но тях ще ги коментирам тук, по-късно.
Като интересен противовес или може би допълване от авторката е и следващата статия, която интересно защо я е поставила с етикет литература, а не както предната - психология. Още повече, че звучи като лична история или послание.
П.П. И вече я няма в обновения блог.
Надявам се, че няма да се сърди никой, че давам линкове, а не копи-пействам материалите в блога, но мисля, че така е по-добре за всички. В блога от където съм взел тези линкове има още интересни материали, но тях ще ги коментирам тук, по-късно.
16 януари 2009
10 януари 2009
08 януари 2009
За уважението
Скоро чух отново един израз, който сигурно щях да пропусна покрай ушите си, ако не беше много актуален за мен. По повод една семейна двойка, беше казано "Те може и да не се обичат вече, но се уважават много и затова ще са винаги заедно".
Замислих се и за пореден път установих, колко много истина има в него. В крайна сметка всички сме свидетели на това колко много са хората на преклонна възраст или с дълъг семеен стаж, за които казваме, че все още се обичат като младоженци. Но ако се вгледаме малко по-внимателно в тях и взаимоотношенията им, ще забележим, че всъщност, не любовта е тази която ги прави щастливи, доволни от живота, а уважението, което е между тях.Нормално е любовта да "прегори" след известно време. Дали това ще шест месеца или шест години, няма значение тя си отива и какво остава тогава ?
Има два основни варианта
- единият е да не е останало нищо между тях и тогава двойката се разделя или в по-лошия случай остава да живее заедно, поради редица причини, имитирайки нормално съжителстване.
- втория е когато между тях остане уважението. Прекрасен вариант, защото тогава дори и разделени по някаква причина и двамата остават приятели, които винаги могат да разчитат един на друг. Или ако са заедно, всички им завиждат за щастието им, което е видно за тях.
Защо пиша всичко това ? Защото когато загубиш уважение към някой, това те кара да се чувстваш ограбен, унизен и боли. Боли ако все още имаш чувства към човека или боли защото си давал всичко от себе си, но са те предали.
А колко малко е нужно за да не се стига до това. Не е нужно да правиш кой знае какви усилия - достатъчно е да си откровен с него, да не се опитваш да го подценяваш, предлагайки евтини "трикове". Много просто и ефикасно средство за постигане на уважение е да си искрен, да не сменяш мнението и решението си непрекъснато, в зависимост от обстоятелствата, да имаш смелостта да застанеш очи в очи и съвсем чистосърдечно да обсъдиш проблемите, когато възникнат между вас, да не допускаш да има неясноти в отношенията ви, да не се обиждате или опитвате да насаждате вина в другия.
Уважението между двама души е нещо прекрасно, защото каквото и да им поднесе живота, каквито и обстоятелства да възникнат между тях, те винаги ще останат истински приятели. А такива не се намират лесно, трудно се създават. Най-лошото нещо което може да се случи е да се доведат нещата до там, че да се загуби уважението към някой, независимо от това защо се е случило. Понякога в желанието си да направим нещо добро за някой или в желанието си да запазим себе си, не намираме сили да говорим открито за проблемите, свиваме се в черупката си и решаваме, че така както се държим е най-добре за двамата. Да но както казват хората - пътя за ада е покрит с добри намерения. И най-благородните мотиви, ако постигнат само загуба на доверието, водят само до едно - дълга и болезнена агония за двамата.
Уважението се постига сравнително лесно, трудно се задържа и почти е невъзможно да бъде възстановено. За това е добре да не стигаме до този изключително неприятен момент в който сме установили, че него вече го няма. Не го пожелавам на никой.
Замислих се и за пореден път установих, колко много истина има в него. В крайна сметка всички сме свидетели на това колко много са хората на преклонна възраст или с дълъг семеен стаж, за които казваме, че все още се обичат като младоженци. Но ако се вгледаме малко по-внимателно в тях и взаимоотношенията им, ще забележим, че всъщност, не любовта е тази която ги прави щастливи, доволни от живота, а уважението, което е между тях.Нормално е любовта да "прегори" след известно време. Дали това ще шест месеца или шест години, няма значение тя си отива и какво остава тогава ?
Има два основни варианта
- единият е да не е останало нищо между тях и тогава двойката се разделя или в по-лошия случай остава да живее заедно, поради редица причини, имитирайки нормално съжителстване.
- втория е когато между тях остане уважението. Прекрасен вариант, защото тогава дори и разделени по някаква причина и двамата остават приятели, които винаги могат да разчитат един на друг. Или ако са заедно, всички им завиждат за щастието им, което е видно за тях.
Защо пиша всичко това ? Защото когато загубиш уважение към някой, това те кара да се чувстваш ограбен, унизен и боли. Боли ако все още имаш чувства към човека или боли защото си давал всичко от себе си, но са те предали.
А колко малко е нужно за да не се стига до това. Не е нужно да правиш кой знае какви усилия - достатъчно е да си откровен с него, да не се опитваш да го подценяваш, предлагайки евтини "трикове". Много просто и ефикасно средство за постигане на уважение е да си искрен, да не сменяш мнението и решението си непрекъснато, в зависимост от обстоятелствата, да имаш смелостта да застанеш очи в очи и съвсем чистосърдечно да обсъдиш проблемите, когато възникнат между вас, да не допускаш да има неясноти в отношенията ви, да не се обиждате или опитвате да насаждате вина в другия.
Уважението между двама души е нещо прекрасно, защото каквото и да им поднесе живота, каквито и обстоятелства да възникнат между тях, те винаги ще останат истински приятели. А такива не се намират лесно, трудно се създават. Най-лошото нещо което може да се случи е да се доведат нещата до там, че да се загуби уважението към някой, независимо от това защо се е случило. Понякога в желанието си да направим нещо добро за някой или в желанието си да запазим себе си, не намираме сили да говорим открито за проблемите, свиваме се в черупката си и решаваме, че така както се държим е най-добре за двамата. Да но както казват хората - пътя за ада е покрит с добри намерения. И най-благородните мотиви, ако постигнат само загуба на доверието, водят само до едно - дълга и болезнена агония за двамата.
Уважението се постига сравнително лесно, трудно се задържа и почти е невъзможно да бъде възстановено. За това е добре да не стигаме до този изключително неприятен момент в който сме установили, че него вече го няма. Не го пожелавам на никой.
05 януари 2009
04 януари 2009
Една много интересна и добре написана статия
http://nel-anel.blogspot.com/2009/01/blog-post_03.html
Няма да е копирам тук, можете да я прочетете в оригинал.
http://nel-anel.blogspot.com/2009/01/blog-post_03.html
Няма да е копирам тук, можете да я прочетете в оригинал.
02 януари 2009
Честита Нова Година
Пожелавам на всички преди всичко здраве, щастие и истински приятели. Това са трите неща без които живота е труден. Нека 2009 г. бъде щедра и Ви обсипе с тях.
30 декември 2008
29 декември 2008
haikai no renga
Една усмивка
стапя полярния лед.
Едничък поглед
събужда живот в мен,
с мисъл за любовта.
стапя полярния лед.
Едничък поглед
събужда живот в мен,
с мисъл за любовта.
Един прекрасен миг. Запечатан в съзнанието ми със сливането и пълното отдаване в него. Не знам дали някога ще се повтори, дали ще мога да изживея същото усещане....... Вероятно не. Поне до сега всички опити бяха провал. Какво да се прави, когато за да се получи трябва да има още един човек, който явно не иска да бъде такъв или за него това е било едно голямо НИЩО. Така както от всичките думи казани от него не остана нищо и те увиснаха във въздуха, изпариха се като пролетна омара под напора на вятъра, унищожавайки всичко около него. Защото когато загубиш доверието, унищожиш уважението, остава една бездънна яма, която голата любов, не може да запълни сама. За съжаление премълчаването на истината и търсенето на вината в другия не помагат, а само те правят по нещастен и самотен. С фалшива външност на щастлив и доволен от живота, но всъщност жив мъртвец. 
28 декември 2008
27 декември 2008
Абонамент за:
Публикации (Atom)
