Грешил е всеки.
Прошка има за това.
Обица е тя.
27 март 2009
23 март 2009
06 март 2009
За бъдещето на децата ни
Попаднах на една петиция, която е наистина важна за всички нас. След като години наред, съвсем съзнателно различните управляващи се опитваха и то доста успешно да разрушат образованието ни, накрая посегнаха и на библиотеките в училищата.
Нека всеки един от нас се опита поне с гласа си да помогне да ги запазим. Гласувайте на този линк
http://bgpetition.com/zashtitete_badeshteto_na_decata_si/index.html
Нека всеки един от нас се опита поне с гласа си да помогне да ги запазим. Гласувайте на този линк
http://bgpetition.com/zashtitete_badeshteto_na_decata_si/index.html
04 март 2009
01 март 2009
21 февруари 2009
haikai no renga
Капчици роса
покрили твоята снага
блестят в мрака.
Две вплетени тела,
открили себе си сега.
покрили твоята снага
блестят в мрака.
Две вплетени тела,
открили себе си сега.
19 февруари 2009
14 февруари 2009
haiku
А това е нещо от робинята ми
за да сме точни, вече е БИВША
Нежност ефирна
тела вплетени обви.
Стъпкана роза.
агата
за да сме точни, вече е БИВША
Нежност ефирна
тела вплетени обви.
Стъпкана роза.
агата
04 февруари 2009
haikai no renga
Камъче малко,
срути кула въздушна.
Дилема има -
Камъка да вдигна ли ?
Кула нова трябва ли ?
срути кула въздушна.
Дилема има -
Камъка да вдигна ли ?
Кула нова трябва ли ?
23 януари 2009
haikai no renga
Надежда плаха,
покрадва се в мрака.
Светулка малка,
пали огънят голям,
в сърцето тлеещо.
покрадва се в мрака.
Светулка малка,
пали огънят голям,
в сърцето тлеещо.
19 януари 2009
В един от блоговете които следя с интерес ме впечатли много една статия за BDSM отношенията и щастието. И въпреки, че ми бе изтрит коментара към нея, предлагам да я прочетете направо от оригинала http://rarebirdvls.blogspot.com/2009/01/bdsm_27.html
Като интересен противовес или може би допълване от авторката е и следващата статия, която интересно защо я е поставила с етикет литература, а не както предната - психология. Още повече, че звучи като лична история или послание.
П.П. И вече я няма в обновения блог.
Надявам се, че няма да се сърди никой, че давам линкове, а не копи-пействам материалите в блога, но мисля, че така е по-добре за всички. В блога от където съм взел тези линкове има още интересни материали, но тях ще ги коментирам тук, по-късно.
Като интересен противовес или може би допълване от авторката е и следващата статия, която интересно защо я е поставила с етикет литература, а не както предната - психология. Още повече, че звучи като лична история или послание.
П.П. И вече я няма в обновения блог.
Надявам се, че няма да се сърди никой, че давам линкове, а не копи-пействам материалите в блога, но мисля, че така е по-добре за всички. В блога от където съм взел тези линкове има още интересни материали, но тях ще ги коментирам тук, по-късно.
16 януари 2009
10 януари 2009
08 януари 2009
За уважението
Скоро чух отново един израз, който сигурно щях да пропусна покрай ушите си, ако не беше много актуален за мен. По повод една семейна двойка, беше казано "Те може и да не се обичат вече, но се уважават много и затова ще са винаги заедно".
Замислих се и за пореден път установих, колко много истина има в него. В крайна сметка всички сме свидетели на това колко много са хората на преклонна възраст или с дълъг семеен стаж, за които казваме, че все още се обичат като младоженци. Но ако се вгледаме малко по-внимателно в тях и взаимоотношенията им, ще забележим, че всъщност, не любовта е тази която ги прави щастливи, доволни от живота, а уважението, което е между тях.Нормално е любовта да "прегори" след известно време. Дали това ще шест месеца или шест години, няма значение тя си отива и какво остава тогава ?
Има два основни варианта
- единият е да не е останало нищо между тях и тогава двойката се разделя или в по-лошия случай остава да живее заедно, поради редица причини, имитирайки нормално съжителстване.
- втория е когато между тях остане уважението. Прекрасен вариант, защото тогава дори и разделени по някаква причина и двамата остават приятели, които винаги могат да разчитат един на друг. Или ако са заедно, всички им завиждат за щастието им, което е видно за тях.
Защо пиша всичко това ? Защото когато загубиш уважение към някой, това те кара да се чувстваш ограбен, унизен и боли. Боли ако все още имаш чувства към човека или боли защото си давал всичко от себе си, но са те предали.
А колко малко е нужно за да не се стига до това. Не е нужно да правиш кой знае какви усилия - достатъчно е да си откровен с него, да не се опитваш да го подценяваш, предлагайки евтини "трикове". Много просто и ефикасно средство за постигане на уважение е да си искрен, да не сменяш мнението и решението си непрекъснато, в зависимост от обстоятелствата, да имаш смелостта да застанеш очи в очи и съвсем чистосърдечно да обсъдиш проблемите, когато възникнат между вас, да не допускаш да има неясноти в отношенията ви, да не се обиждате или опитвате да насаждате вина в другия.
Уважението между двама души е нещо прекрасно, защото каквото и да им поднесе живота, каквито и обстоятелства да възникнат между тях, те винаги ще останат истински приятели. А такива не се намират лесно, трудно се създават. Най-лошото нещо което може да се случи е да се доведат нещата до там, че да се загуби уважението към някой, независимо от това защо се е случило. Понякога в желанието си да направим нещо добро за някой или в желанието си да запазим себе си, не намираме сили да говорим открито за проблемите, свиваме се в черупката си и решаваме, че така както се държим е най-добре за двамата. Да но както казват хората - пътя за ада е покрит с добри намерения. И най-благородните мотиви, ако постигнат само загуба на доверието, водят само до едно - дълга и болезнена агония за двамата.
Уважението се постига сравнително лесно, трудно се задържа и почти е невъзможно да бъде възстановено. За това е добре да не стигаме до този изключително неприятен момент в който сме установили, че него вече го няма. Не го пожелавам на никой.
Замислих се и за пореден път установих, колко много истина има в него. В крайна сметка всички сме свидетели на това колко много са хората на преклонна възраст или с дълъг семеен стаж, за които казваме, че все още се обичат като младоженци. Но ако се вгледаме малко по-внимателно в тях и взаимоотношенията им, ще забележим, че всъщност, не любовта е тази която ги прави щастливи, доволни от живота, а уважението, което е между тях.Нормално е любовта да "прегори" след известно време. Дали това ще шест месеца или шест години, няма значение тя си отива и какво остава тогава ?
Има два основни варианта
- единият е да не е останало нищо между тях и тогава двойката се разделя или в по-лошия случай остава да живее заедно, поради редица причини, имитирайки нормално съжителстване.
- втория е когато между тях остане уважението. Прекрасен вариант, защото тогава дори и разделени по някаква причина и двамата остават приятели, които винаги могат да разчитат един на друг. Или ако са заедно, всички им завиждат за щастието им, което е видно за тях.
Защо пиша всичко това ? Защото когато загубиш уважение към някой, това те кара да се чувстваш ограбен, унизен и боли. Боли ако все още имаш чувства към човека или боли защото си давал всичко от себе си, но са те предали.
А колко малко е нужно за да не се стига до това. Не е нужно да правиш кой знае какви усилия - достатъчно е да си откровен с него, да не се опитваш да го подценяваш, предлагайки евтини "трикове". Много просто и ефикасно средство за постигане на уважение е да си искрен, да не сменяш мнението и решението си непрекъснато, в зависимост от обстоятелствата, да имаш смелостта да застанеш очи в очи и съвсем чистосърдечно да обсъдиш проблемите, когато възникнат между вас, да не допускаш да има неясноти в отношенията ви, да не се обиждате или опитвате да насаждате вина в другия.
Уважението между двама души е нещо прекрасно, защото каквото и да им поднесе живота, каквито и обстоятелства да възникнат между тях, те винаги ще останат истински приятели. А такива не се намират лесно, трудно се създават. Най-лошото нещо което може да се случи е да се доведат нещата до там, че да се загуби уважението към някой, независимо от това защо се е случило. Понякога в желанието си да направим нещо добро за някой или в желанието си да запазим себе си, не намираме сили да говорим открито за проблемите, свиваме се в черупката си и решаваме, че така както се държим е най-добре за двамата. Да но както казват хората - пътя за ада е покрит с добри намерения. И най-благородните мотиви, ако постигнат само загуба на доверието, водят само до едно - дълга и болезнена агония за двамата.
Уважението се постига сравнително лесно, трудно се задържа и почти е невъзможно да бъде възстановено. За това е добре да не стигаме до този изключително неприятен момент в който сме установили, че него вече го няма. Не го пожелавам на никой.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
