07 декември 2008

haiku

Не, не ме питай.
Умирам и възкръсвам
в краката твой !

Бижу с токче
остана не забито
бягащо от мен.

Сърцето ридае,
очите, те не виждат,
търсят лика твой.

Живот без любов .......
по страшно е от смъртта.
Живея ... мъртъв.

Унижен пълзи,
охлюва моли прошка
в твоите крака.

Премина отвъд,
бариерата падна.
Сърдиш се. На кой ?




Тези плахи опити за хайко са предназначени или по-точно бяха предназначени за Веси / lovelace / .
Но явно те не вълнуват дамата за който са предназначени.

В крайна сметка това не е важно, този който има сърце, ще разбере за какво иде реч.

Публикувал съм ги в реда на създаването им и не трябва да се възприемат като едно цяло.
Всяко едно е само за себе си, макар, че имат връзка помежду си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар