Размисли сутрин, преди кафето

Поредната нощ с просъница и кошмари е минала, но със сигурност няма да е последната и оставила своите следи навсякъде ........

Защо ли да пиша това ? Вярно е, че блога е за това, да можеш да изкажеш това което искаш или пък това което не можеш да кажеш на всеки. Е има и по-тежки случай, когато казваш на някой това което е в сърцето ти и получаваш .......... в добрия случай нищо.

За пореден път се замислям защо се получава така - даваш всичко от себе си, а получаваш унижения и обиди. Дали живота е така устроен или ти си остарял, за времето? Дали всички вече са консуматори - дават си вид, че ти дават нещо, а всъщност те използват максимално, докато имат полза от теб. И по-лошото, когато решат, че вече нямат нужда от теб, сдъвкали са те, изяли са, изсмукали са всичкото което са могли, не те пускат, а продължават да си играят с теб. Така както котката си играе с мишката - пуска я, създава и илюзията, че е свободна и в следващия момент си забива ноктите в нея. Така си играят с теб - и после защо си или не си направил нещо.

Явно все пак съм имал късмет. Играта продължила близо три месеца, в харт варианта, може би малко неочаквано за ловеца приключи. Не знам дали го е осъзнала, но премина една психологическа бариера, след която вече никога няма да може да има ефекта и въздействието, което имаше върху мен. Какво да се прави, всеки допуска грешки, ако ги нямаше никога нямаше да има победител в нищо. Не съм се стремил да бъда победител, напротив, съзнателно държах да съм победения, но всяко нещо има определени граници. По принцип съм изключително търпелив човек, понасям много, но всичко до един момент в който пада завесата и вече връщане назад няма. А тя го знае, казвал съм и го, с примери от живота ми, съм го допълвал.

Но каквото човек сам си направи, друг и да иска не може, както казват старите хора. А тя успя да свали завесата почти до пода. Малко остава и ще почакам търпеливо да видя дали ще пожелае да я вдигне отново или ще я остави да слезе докрай. Търпелив съм ........вече и със нея. Чувствата са страхотно нещо, но когато са споделени, а когато се използват за въздействие и манипулиране става страшно. Играта с живота, не е играта в живота. Когато се събудиш след такава игра не ти остава нищо друго освен да установиш със съжаление, че си изпуснал питомното, а дивото го няма вече, така, че няма какво да гониш.

Какво от това, че сърцето все още кърви, нали това му е работата, да пренася кръвта и да те държи жив .........труп. Все някога ще се затвори и тази язва, но както в живия организъм, и след това винаги ще остане слабото място.

Стига толкова съм се връщал назад - в крайна сметка това вече е една затворена страница и надали тя ще пожелае да я отвори отново, а дори и да я отвори, вече никога няма да може да вдигне завесата докрай.